Как всъщност се движи един свлак
Свлачището е движение на почвена маса по повърхност на срязване. При плитките свлачища тази повърхност минава на 1–3 м дълбочина и тогава една габионна стена с подходяща основа наистина я спира. При дълбоките свлачища повърхността е на 6–15 м и никаква стена на повърхността не може да ѝ противодейства.
Първата работа на обект е да се разбере с какъв тип движение имаме работа: плъзгане по ясна повърхност, бавно пълзене на целия пласт или преобладаващо повърхностно изтичане на вода и фини частици.
Водата е двигателят на свлачището
Почти всяко свлачищно движение започва или се ускорява от вода: тя покачва праховите налягания, смазва повърхността на срязване и сваля ефективното напрежение в почвата. Затова най-важната мярка не е стената, а отвеждането на водата.
На практика това означава повърхностни канавки за дъждовна вода, дренажни траншеи над тялото на свлачището, вертикални дренажни сондажи или дренажни галерии, събиращи водата и извеждащи я на повърхността. Габионът идва като допълваща мярка, не като първа.
Габионът като тежест на петата
Класическото приложение при свлачища е претоварване на петата — подпетяне с габионна конструкция в долната част на склона. Тя добавя тежест точно там, където противопоставящият момент е най-ефективен, и издига нивото, на което срязването трябва да се случи.
Габионът е подходящ за тази роля, защото е тежък (1.6–1.8 t/m³ в пълен модул), полага се бързо без бетон, не изисква сушина и продължава да дренира. Монолитна бетонна стена на същото място би задържала вода зад себе си и би натоварила допълнително нестабилния терен.
Армиране и връзка със стабилния терен
Само по себе си подпетялото не е достатъчно, ако теренът зад него е същият нестабилен пласт. Тогава се добавят георешетки, вмъкнати назад до стабилната зона, или дренажно-армираща система от георешетка и дренажна тръба в основата.
Дължината на вмъкване се определя от дълбочината и хоризонталния обхват на движението — обикновено най-малко 0.8–1.0 от височината на укрепването, с задължително достигане до стабилен терен.
Кога габионите са достатъчни и кога не
Габионните мерки работят при плитко плъзгане, при повърхностна ерозия и измиване на откос, при активни повърхностни води и като подпетяне на вече идентифициран свлак с известна дълбочина на повърхността.
Не са достатъчни при дълбоко свлачище с повърхност на срязване под дълбочината на разумна основа, при активни процеси с голяма скорост на движение и при терени с голямо количество подземна вода, която не може да се отвежда. В тези случаи се проектват пилоти, котвени стени или комбинация от дренаж и пилотно укрепване.
Надзор и наблюдение след изграждането
Укрепването се наблюдава: марки с фиксирани точки се замерват периодично през първата година, особено след обилни валежи и след първата зима. Целта е да се хване евентуално продължаващо движение, преди то да е станало видимо като деформация по стената.
Ако марките преместват, това е сигнал да се преразгледа дренажът и да се направи повторен геотехничен разчет, а не просто да се досипе камък в модулите.